Той е млад, талантлив и експериментатор в музиката. Като чухме и видяхме песента му "Chica Tranquila", решихме, че искаме задължително да се срещнем с този свеж полъх в българската музика. Искрен Тончев – Искрата ни разказа как се случва всеки музикален коктейл, който забърква.

Защо избра музиката?

Не знам доколко съм я избрал аз или се случи по стечение на обстоятелствата. Някои хора могат да го нарекат карма или съдба, но със сигурност фактът, че съм израснал в семейство, в което музиката винаги е била на почит, си е дал отражението. Смених различни форми на музикални изяви, минах през няколко инструмента, вокални състави, после през бийтбокса, докато стигна до днес – да творя като автор и изпълнител.

Никой никога не ме е карал да се занимавам с музика и нямам музикално образование, което е било плюс, защото може би щеше да ограничи въображението ми. Образовал съм се музикално впоследствие. От гледна точка на креативността - притежавам пълна свобода да не си слагам рамка на стила.

Имаше ли преломен момент, в който си каза: "Това е, ще се занимавам с музика"?

Преломният момент дойде след като учих една година софтуерно инженерство. Записах го, защото си мислех, че няма да проговоря отново, понеже имах сериозни здравословни проблеми след спортна травма - счупване на нос. Една вечер - от онези, в които човек не може да заспи, се замислих дали бих правил още 5 или 10 години това, което правя сега, и си отговорих с "Не". Дни по-късно се отписах от университета (учих в Бургас), преместих се в София - без да познавам хора от бранша, както и без умения в композирането. Щастлив съм, че предприех този ход. Притежавам много твърда воля и когато си поставя цел, не спирам, докато не я изпълня.

Все повече се убеждавам, че разковничето на успеха не се крие в таланта, нито в това да работиш супер много, а в характера на човек. Да имаш смелостта да застанеш срещу множество хора и да кажеш какво точно мислиш сега. За мен това е изкуството, под каквато и да е форма - изразяваш това, което в момента усещаш. Дори утре да бъде съвсем друго.

За какво мечтаеш?

Не мечтая - имам цели и вървя към тях. Думата мечта съдържа в себе си леко вълшебство - нещо, което искаш, но все едно няма как да ти се случи. Такъв съм – систематичен и педантичен.

Тогава виждаш ли се скоро на световна сцена?

Имам няколко цели, които трябва да изпълня преди това. Когато имам цел, изготвям план за действие. Освен краткосрочен план относно проекти, трябва да се изработи и дългосрочен.  Стъпка по стъпка и стигаш до мястото, което си си набелязал.

За чужбина – ако всичко върви по план, ще работя като автор по продукции извън България. Сега създавам контакти с хора, отварям врати. Относно мен като изпълнител – за да бъда адекватен артист, трябва да мога да усетя хората, културата и действителността на съответното място.

Въпреки че музиката е много конвертируем език…

Постоянно всичко се видоизменя - платформи, тенденции, стилове. Стотици пъти по-сложно е да пробиеш в Америка, например. А и вярвам, че мога да допринеса за развитието на българската музика.

Изпитвам вътрешна борба срещу еднопластовото мнение и отношение. Ние, хората на изкуството, сме длъжни да разчупваме мисленето и хоризонтите.

Как виждаш българската музикална сцена в момента?

Според мен българската сцена е с около две години назад от световната сцена. Казвам го с доза съжаление, защото всеки, който слуша актуалната музика в Америка или Европа, може да направи сравнение какво излиза там и какво излиза тук. Това, което в Америка вече се изтърква - например цялото "Lil нещо си" трап явление, сега тепърва навлезе в България. Или пък регетона, който от доста дълго време властва тук. Трябва да се правят повече експерименти.

Защо е важен бийтбоксът за теб?

Вече десет години правя бийтбокс и ми е помогнал много за другите компоненти от музиката, която творя. Когато създавам бийт или правя аранжимент, цялата музика зазвучава предварително в главата ми, мога да я възпроизведа и да я запиша веднага. В момента ходя редовно на вокален педагог и се оказа, че от бийтбокса владея "стакато"-то пеене. Затова сега се уча на обратното – на "легато", за да мога да се балансирам.

Преподавам бийтбокс, защото вярвам, че всички тези години, в които съм се учил да откривам топлата вода, са ме научили на много. Мога да съкратя нечий път по отношение на тези трудности. И се радвам да споделям - смятам, че така човечеството върви напред - когато се споделя опит.

Последното ти парче е много весело, свежо, различно…

За това парче преслушвах подробно музикален стил, който в момента е много популярен в Бразилия, казва се "Baile Funk". Исках да направя такъв трак на български език. Самият начин на пеене, който много хора не успяха да асимилират, защото им звучи фалшиво, е нарочно направен така. Съчетах това с елементи от стара латиноамериканска музика от 70-те години.

Други хора коментираха, че не виждат смисъл в текста, който пък нарочно направих лек и разбираем. Не е дълбока песен, ако се сравнява с други мои проекти (смее се). Но всъщност се пее за момиче, което ме е привлякло с това, че е тихо и с характер, а не помпозна и напудрена "кифла".

Чужденците, които участват в клипа, след две слушания се влюбиха в песента. Мястото на снимките е в един жилищен комплекс в Марбея. Там живееше моя много близък приятел Борис, който дори танцува в клипа. Отидох до там за дипломирането му. Пътувах заедно с Емануил Алберт (режисьор на това видео, както и на "Помня"). Накарах го да вземе камерата си със себе си и снимахме на фрийстайл. Много се забавлявахме. Получи се доста добре и съм доволен, че направих този експериментален проект. 

Сега предстои да изкарам съвместно парче с Марина Кискинова, което ще е в по-дарк настроение - плувам в свои води. 

Константин Трендафилов ти е помогнал за текста на "Chica Tranquila".

Текстът е по моя идея, която развихме заедно с Емануил и Константин.

Като цяло хората споделят, че парчето напомня неговия хит като Papi Hans.

Има резон хората да намират прилики, защото аз съм автора на "Кекс". Идеята за "Кекс" дойде докато с Константин писахме текст по едно баладично парче. Заиграх се с един звук, който ни разсмя, след което започнах да изграждам около него аранжимента на песента. Няколко дни по-късно той беше готов и с текста. Автор съм и на новото му парче "Супер Палав". Работата с него е удоволствие, имаме още съвместни проекти, които тепърва ще издаваме.