Ла Паз, Боливия. Случва се нещо необичайно. Във въздуха витаят едновременно радост и жестокост, превъзбудени викове и стонове. Цветното облекло наподобява почти цирково по абсурдността си в контраст в окървавените разбити физиономии на жените, обвити в него, проснати на ринга, заобиколени от яростна тълпа. Това е Борбата на така наречените жени Чолитас (Cholitas), която се провежда всяка неделя вечер на открит за посетители от цял свят ринг.

"Аз съм страхотна в борбата. Правя го заради децата си", споделя в интервю една от представителките на групата на име Джована, допълвайки, че бащата на детето й бил изключително агресивен мъж. Историята продължава с грозни картини на насилие от страна на мъжа към неговата жена и детето. Един ден се прибрал пиян и опитал за пореден път да упражни физическо насилие върху жена си. По нейните думи тя събрала сили и му се опълчила като въпреки крехката си физика, го ритнала "там, където би го заболяло най-много" и той се проснал на пода. Тя му нанесла такива поражения, че той избягал и повече не се появил. "Ние, чолитас, сме жени от различни групи. Ние сме пример. Искам хората да видят този пример. Пример, че жената може да се справи без помощта на мъж."

Названието "Чолита" идва от обидния начин, по който се назовавали жените от по-нисша класа и потомки на смесен брак. В наши дни наименованието се чете като нарицателно за храбри жени, силни и осъзнати, горди жени от Боливия. Но жените Чолитас извършват своето жертвоприношение за тази промяна всяка седмица в неделя.

Източник: Facebook

Мисията

Събитието започва за пръв път, когато местните жени Аймара решават да се приобщят под названието "Чолитас", демонстрирайки в най-ярките си дрехи протест срещу расизма и потисничеството. Постепенно събитието се превръща в ежеседмична традиция, в която жените се изправят както едни срещу други, така и срещу мъже. И докато за туристите гледката е нещо, намиращо се между атрактивното, смешното и отблъскващото, за жените Чолитас това е начин да докажат своето място в един "мъжки свят". Рингът е мястото, на което те изкупват с телата си дългогодишната, натрупана от исторически времена болка на насилваните, унижаваните и обижданите боливийски жени, борейки се с високо вдигната глава както срещу жени, така и срещу мъже.

Корените

През 50-те години на 19. век боливийската борба се налага като популярен спорт в страната. Борбата между жените Чолитас обаче се превръща в център на публичността като зов за внимание от страна на жените-жертви на домашно насилие и метод, чрез който да изразят своето страдание и отношение към разпространения обществен проблем, дори начин да се преборят със стреса, породен от него.

Постепенно с годините, жените изместват мъжете от тяхната съществена роля като представители на спорта, основавайки своя организация и стартирайки традицията в женската борба. Всяка неделна вечер стотици хора – местни и туристи, се стичат към ринга, за да станат свидетели на тази граничеща с фантастичното гледка на жени, които ожесточено се борят, хвърлят една върху друга, скачат, крещят и се дерат, облечени по възможно най-абсурдния за целта начин и извършващи почти акробатични движения. Тълпата се подгрява от мач между борци от мъжки пол, но с пристъпването на жените Чолитас на ринга, публиката буквално експлодира. Участничките стимулират интеракция с тълпата, която хвърля на ринга пластмасови бутилки, пуканки, картофи и какво ли още не.

Източник: Facebook

Облеклото

Най-озадачаващата част от неделния ритуал, носеща неподправената му уникалност, са костюмите на борещите се жени. Те се борят, облечени в традиционни боливийски рокли, с коси, сплетени на дълги плитки, бомбета и поли на волани. Цветовете са неизброими, а предполагаемата липса на комфорт у боркините изобщо не може да бъде забелязана в движенията им.

Жените Чолитас успяват със странния синтез между абсурдното, отблъскващото и странно-атрактивното да се превърнат в карикатура на така наречения "нежен пол". По този начин те привличат вниманието върху себе си, за да предадат своето послание. Да внушат на наблюдателите в какво ги е превърнало страданието им и да изродят от него странния нагон да се борят, да демонстрират сила, да превъзмогват, дори по невероятно див и екстравагантен начин. И въпреки че сексизмът и расизмът все още са факт на територията на Боливия, групи като тази на жените Чолитас градят стъпка по стъпка мост към промяната. Днес, борбата между жените Чолитас се е превърнала не просто в неизменна традиция на местното население, но и в изключително атрактивна туристическа спирка.