Светът е футбол

На всеки четири години Световното първенство по футбол приковава вниманието на голяма част от населението на планетата. За не толкова заинтересованите футболът не е нищо повече от игра, при която 22 играчи тичат след една топка. В противоположност на други спортове, при които ръцете са по-активни, футболът е игра с крака.

Дали тази способност прави мозъка на футболистите по-различен?

Някои учени смятат, че този факт има значение, други, че няма нищо толкова "изключително" в мозъка на футболистите, което да ги прави по-специални.

"Привилегированите" ръце

В мозъчната кора има сетивни и двигателни зони, като двигателните контролират съзнателното движение на мускулатурата на тялото. Разпределението обаче не е справедливо.

"Ръцете са привилегировани, има много повече неврони (нервни клетки), които ги контролират, както в сетивната, така и в двигателната зони, за разлика от краката, за които са отредени по-малко неврони за контролиране на тяхната активност", обяснява Джефри Холт, невролог и професор в Harvard Medical School.

Така че според Холт футболът е невероятна проява на пластичността на човешкия мозък, т.е. способността му да се развива.

Освен от опита си на невролог, Холт подкрепя теорията си с проучване на група италиански учени от 2009 г., които чрез ядрено-магнитен резонанс на мозъците на участниците в  експеримента стигат до заключението, че интензивната тренировка на краката предизвика реорганизация на сетивно-двигателните зони в мозъчната кора.

Друго проучване от 2005 г. проследява електрическата активност на мозъка, т.е. мозъчните вълни, чрез които мозъкът си върши своята работа. Направени са електроенцефалограми  на футболисти, които се сравняват с тези на други спортисти, при които употребата на долните крайници не е толкова застъпена. Резултатите показват, че само при футболистите настъпват промени в мозъчната кора.

Нищо необичайно

Не всички вярват, че тези различия в мозъка на футболистите са нещо специално.

"Без съмнение, когато се раждаме, стандартната генетична програма за развитие на мозъка е предразположена към по-голямото използване на ръцете за сметка на краката", казва Естанислао Башрак, доктор по молекулярна биология с магистърска степен "Високо спортно майсторство".

"Когато футболистите започват да тренират от ранна възраст, това неминуемо се отразява върху способността на мозъка им да се променя и усъвършенства в тази им дейност, макар че не смятам, че в това отношение футболистите са нещо по-изключително от другите спортисти", казва Башрак.

Раждаш се с определени качества или ги придобиваш?

Успехите на Меси или Кристиано Роналдо не спохождат всеки футболист.

"Със сигурност има генетична предразположеност, която дава начален тласък за развитието на определени качества", смятаневрологът Джефри Холт. "Но също така смятам, че упоритите тренировки и натрупването на опит са факторите, които съдействат за настъпване на определени промени в мозъчната кора, така че футболистите да достигнат високи резултати", добавя той.

Подобно становище има и Естанислао Башрак: "В науката говорим за талант и за умения", казва той. "Някои хора се раждат с определени качества за конкретни дейности, като футбола, например. Други не притежават генетична предразположеност, но имат огромно желание, което с упоритост и всеотдайност може да накарат мозъка да се променя и усъвършенства", казва той.

Според Марсиал Перес, инженер-химик и специалист по биопсихология, за да бъде един футболист успешен, той трябва да усъвършенства изпълнителните си функции, като "пространствена ориентация, способност да разпределя внимание, да предвижда игровите ситуации и да взима решения".

"Да не забравяме също, че тези, които стигат далеч, притежават и способността да упражняват контрол върху емоциите и поведението си на терена", каза Марсиал Перес.

Как мозъкът може да се променя?

Колкото по-рано, по-добре. Макар че няма рецепта или гаранция за успех, казват експерти.

"Мозъкът е по-пластичен и може да разгърне своите способности в по-ранна възраст. Това не означава, че като възрастни не можем да придобием умения. И ключът за това е да "вярваш, обичаш и да си упорит във всяко занимание, включително в тренировките по-футбол.", казва Холт

"С години на обучение, страст и решителност никога не се знае докъде може да достигне потенциалът на мозъка. Това е процес на непрекъснато развитие, няма възраст, няма граница на възможностите. Естествено става дума за комбинация от наследствени качества и обучение. Не всеки може да бъде Меси, но поне с постоянство може да пробва докъде стигат неговите възможности", подчертава инж. Марсиал Перес.