Всички познаваме стреса под една или друга форма, но ако трябва да го дефинираме точно, определението би звучало така: стресът е състояние на силно физическо, нервно напрежение, предизвикано от негативни фактори или отрицателно физическо или емоционално въздействие и усещане.

Центърът за развитие на детето в Харвардския университет в САЩ посочва три различни вида реакции на стрес: положителен, поносим и токсичен, в зависимост от ефекта, който има върху нашето тяло.

Докато първите две са част от нормалното развитие на детето, третата е с вредни последици.

Кога стресът е токсичен?

Токсична реакция на стрес се получава, когато детето изпитва силна, честа и продължителна във времето тревожност, физическо или емоционално насилие, излагане на ужасите на войната, на бремето на бедността, пристрастяване към наркотици, психически проблеми и др., без да получи адекватна подкрепа и грижи от страна на възрастни.

Майка с дълбока депресия, която не може да се грижи за бебето си, родители алкохолици или наркомани, които проявяват незаинтересованост към децата, могат да предизвикат постоянен стрес, който да има последици за цял живот, казват експертите.

Колкото по-неблагоприятни са стресовите преживявания в детството, толкова по-вероятно е да има забавяне в развитието на детето и впоследствие здравословни проблеми в зряла възраст (сърдечно-съдови заболявания, диабет, злоупотреба с наркотици и депресия, неспособност за приспособяване към различни фактори на средата и др.).

Под стрес тялото и мозъкът са поставени в ситуация на тревожност: произвежда се адреналин, увеличава се сърцебиенето, секретират повече хормони, като кортизол например.

Когато дете е утешено от възрастен и тревожността отмине, стресовото напрежение отслабва и тялото се връща към естественото си състояние. Но ако това не се случи, тревожността остава активна, дори след като дразнителят или опасността са отминали.

По-малко невронни връзки

Именно продължителното излагане на стрес се смята за токсично, защото "пренасища" мозъка на детето и може да се отрази негативно на неговото развитие, особено през най-чувствителните периоди на ранно му съзряване.

"В мозъчните зони, отговарящи за сложни когнитивни задачи като учене, разсъждаване и разбиране, нервните връзки, които изграждат архитектурата на мозъка, са по-слаби и по-оскъдни", смятат експерти от Центъра за развитие на детето в Харвардския университет. "Науката показва, че продължителното активиране на стресовите хормони в детската възраст може да намали невронните връзки в тези важни зони в момент, когато трябва да се образуват нови връзки в мозъка".

Риск от повече заболявания в детска възраст и по-късно

"Токсичният стрес води до нарушение в имунната система, което увеличава риска и честотата на инфекциите при децата", изтъква Хилъри Франке, педиатър в Центъра за интегративна (алтернативна и конвенционална) медицина към университета в Аризона. "Освен това играе роля за развитието на депресивни разстройства, поведенчески проблеми, посттравматично стресово разстройство и психоза". 

"А при възрастните, претърпели токсичен стрес в детството, се наблюдават повече физически заболявания, по-лош здравен статус, повече случаи на алкохолизъм, депресия, рак, затлъстяване, повече опити за самоубийство, хронични белодробни заболявания, сърдечни заболявания и безброй други патологии", казва Хилари Франке в резултат на проучване от 2014 г.

Въпреки че такива източниците на стрес при децата като бедност, малтретиране или изоставяне не могат да бъдат напълно ликвидирани, възможно е и трябва да се положат усилия в друго направление, а именно: семействата да се подкрепят, така че грижите за детето да бъдат поети от роднини или близки. Направените досега изследвания показват, че изграждането в най-ранна възраст на стабилна поддържаща връзка с възрастни, загрижени за бъдещето на детето, може да предотврати или да спре вредните последици от токсичния стрес.

по BBC