Котката, която ходеше, където си ще, от "Приказки“ (1902) на Ръдиърт Киплинк

В случай, че не сте се сблъсквали с приказките за произхода на животните от Ръдиърт Киплинк, трябва да знаете, че тази за котката ни връща във време оно, когато животните все още не са били опитомени. Първият мъж и първата жена, които животните наричат "неприятеля ни и неговата жена“ прибягват до хитрости (тоест до магията на жената), за да примамят дивите животни с удобства и, общо казано, да ги направят свои слуги. Както можете да се досетите, "котката, която ходеше, където си ще“ е единственото животно, което има различно становище по въпроса. Благодарение на своята котешка хитрост тя предлага на жената друг вид договор. Той трябва да ѝ осигури удобствата, които иска (убежище в пещерата, място до огъня и топло мляко три пъти на ден), но и в същото време да направи така, че котката да запази свободата си – тоест да може да излиза от пещерата, когато си ще, за да ходи в дивата гора. Дали котката излиза напред в цялата история, ще разберете сами, ако прочетете приказката. Макар и тя да не е истински злодей, а по-скоро свободолюбив опортюнист, попада в листа заради начина, по който е описана, защото е плашещо лукава и защото из цялата приказка витае усещането, че ако я ядосат още малко, ще им пререже гърлата барабар с това на кучето и коня.